Ресторантът Castello di San Marino е собственост на почетния консул на Сан Марино в България и е направен по подобие на прочуто заведение в малката държава. Идеята е била да се пренесе духа на Сан Марино в едно кътче в България. Аз лично няколко пъти съм ходила в Сан Марино – наистина красива страна с великолепни гледки, но не мога да усетя автентичния дух в този софийски ресторант. Това не пречи, разбира се, ресторантът да се превърне в любимо място, особено за летните месеци.

Когато се движиш по малката уличка в Бояна и изведнъж пред погледа ти се появи красивата сграда на ресторанта, зеленината наоколо и величествената планина, се заражда усещането, че предстои нещо хубаво.

Градината по-скоро ми напомня испанска хасиенда, навсякъде цари уют и спокойствие и сякаш времето е спряло . Личи си, че заведението е направено с много вкус и пари, разбира се.

Ресторантът се рекламира като средиземноморски, но менюто повече ми прилична на българско и от всичко друго по малко, което лично мен ме устройва прекрасно. Има разнообразие от прясна риба, дневно българско меню и няколко интернационални специалитета.

Обслужването е доста добро, особено на фона на повечето ресторанти в България. Забелязала съм, че напоследък персоналът от скъпите ресторанти в София мигрира постоянно и все по-често се случва да отидеш в нов ресторант, където поне един сервитьор те познава. Проблемът е, че този тип сервитьори се държат прекалено фамилиарно, говорят ти на ти и само дето не ти викат „Бате” . В Castello di San Marino се държат на премерена дистанция и са учтиви без да прекрачват границата.

Класическата за България салата от печени чушки, белени домати и прясно сирене. Чушките са месести и с аромат на прясно изпечени ( дори и да не са), доматите са добре подбрани и невероятно вкусни, както и прясното сирене.

Имам чувството, че салатата Табуле стана много модерна напоследък в столичните ресторанти, където и да отида, в менюто има такава салата. А може и преди да е било така, но аз отскоро я заобичах и чак сега ми прави впечатление. В Castello di San Marino има повече чушки от обикновено и булгурът е някак по-голям, все едно ям жито, но е вкусна.

Пържените тиквички се сервират в нестандартна чиния – приятна за окото и самите те са ми любимото предястие в ресторанта. Добре изпържени, без да са мазни, с много лека и вкусна панировка.

Много се зарадвах на пресните гъби, които предлагат. Опитах пачи крак и гъба булка – просто невероятни. Булката ми напомня на манатарка, но ми хареса повече като вкус. Ключа е да не се прекалява с изпичането, защото тогава гъбите започват да нагарчат.

Телешки гювеч със зеленчуци. Готвачът явно си разбира от работата, защото самият сос е с много богат вкус, а месото е крехко и вкусно.

От десертите горещо препоръчвам шоколадово суфле със сладолед ( за съжаление нямам снимка).

Единственото нещо, което не ми хареса бе, че нямах място за още кулинарни експерименти.

Сметката: 130 лв. с чаша вино и аперитив.

Автор: Жанет Баирева, Millionaire.bg

Тагове: Бояна, булка, Кастело ди Сан Марино, пачи крак, табуле, телешки гювеч